сряда, 22 април 2015 г.

Рецептурник за Ирина

Здравейте, сръчковки!

От дълго време не съм споделяла нищо в блога си, но това не е от липса на занимания, а напротив. Захванала съм се с един по - голям от досегашните ми проекти, който поглъща почти цялото ми време. До толкова, че погълна и времето за изработка на този първи мой Рецептурник.
Замислих направата му някъде още в средата на февруари, когато се сдобих с тези прекрасни разделители от Craft Elementi . Закупих ги с ясната идея, за кого ще бъде първия ми опит за рецептурник.
 Най- добрата ми приятелка имаше имен ден  на 5 април  и намерението ми беше да го измайсторя  до тази дата, после го отложих за 8 април, когато пък имаше рожден ден ( няма да издаваме на колко става), но пак не успях. Отсрамих се с една картичка, която ще ви покажа в някой друг слънчев ден... и така рецептурника, остана за тогава когато успея. Е постфактум 14 дни по- късно успях да й го дам.
Може да е нескромно, но като за първи опит аз много си го харесвам.



Минах с топъл ембосинг припряната мацка с тигана и надписа, за да им придам блясък и по-голям ефект. Ирина  разпозна себе си в нея само по... конската опашка :) Но аз мисля че й е одрала кожата.


За страниците ползвах готови снимки, които Чичо Гугъл ми показа свободно в Интернет. (Дано не съм сгафила нещо)

Гордея се и със страниците, върху които ще се водят кулинарните записи, защото сама си ги оформих и набрах (хич ме няма в тия работи).





От вътрешната страна на задната корица, сложих скромно пликче, в което да бъдат прибирани всички  малки листчета, събиращи всички онези малки и големи съвети и хитрини в кухнята.
Нагло заявявам, че ще се радвам да ме просвети в тънкостите на приготвяне на нейните вълшебни Пити и печива. 
Пък знае ли човек може пък, 
аз да реша да й издам тайната за вкусните ни семейни курабийки :)



http://www.addictedtostamps-challenge.blogspot.com.au/2015/04/challenge-141-anything-goes.html
http://decoratetocelebrate.blogspot.com
/http://craft-deebowz.blogspot.com/2015/04/april-challenge.html


сряда, 8 април 2015 г.

За най - важния рожден ден в годината :)


Дойде време за торта и за най - важния човек за мен!
Честит рожден ден, мое малко съкровище!
На 4.04 моята дъщеря навърши 6 годинки! А сякаш беше вчера когато се роди! 
Вече е малка госпожица, със свое мнение, избор и характер. Къде за хубаво, къде за лошо!
И макар че мама искаше да й спретне торта "Рапунцел" с гордо издигаща се кула по средата, тя твърдо рече - "Не, шоколадова торта с Елза и Анна" :)
И как да й откаже човек, особено като те погледне с онзи подкупващо-молещ поглед, които всички деца прилагат с голям успех! :)
Деца, какво да ги правиш :)

И понеже някак не си представях шоколадово/кафява/ торта на тема "Леденото кралство", то "шоколада" остана отвътре, а отвън богато ни посипа снега(броката).

Радвам се че рожденичката, хареса тортата си, с която отбелязахме подобаващо ( в детската градина) 6- тия й рожден ден !








петък, 6 март 2015 г.

Пачуърк картичка, за Мама!

Здравейте, сръчковки!

Огромна радост и чест е за мен, че тази седмица моя милост задава темата на предизвикателството в Картичкофуриите.
Доста размишления направих, докато избера темата.
И понеже всички сме заринати от малки остатъци и изрезки от хартия, реших темата тази седмица да бъде "Пачуърк". Сигурна съм, че  и на вас ви харесват тези пъстри килимчета от изрезки, които стоят идеално за фон на картички какво ли още не.
А това е моето вдъхновени за Вас. И понеже се задава най-женствения, нежен и обичан от жените празник, аз посветих картичката на моята майка.
Надписа умишлено съм го изписала на ръка. Знам че, тя ще оцени именно това. Със сигурност би станало по-добре, ако ползвах печат или поне изпринтен надпис, но не мисля че щеше да го има същото чувство. 
ОБИЧАМ ТЕ, МАМО! Честит празник!
Сърцето е много специално за мен. Това е печат, който Мигито направи за мен. Печата е чудесен, отпечатва отлично. Много съм благодарна на Миглена, и съм впечатлена от качеството и бързината, с която откликна на молбата ми. Отпечатъка е направен с топъл ембосинг, и после оцветен с дистрес мастило. Влюбена съм в тази нежна и изящна техника :)



Надявам се темата да ви вдъхнови, и да ме зарадвате с много и все хубави проекти.

събота, 21 февруари 2015 г.

Торта "2 в 1"

Здравейте сръчковки!

Торти, торти какви ли не. 
Но като тази не ми се бе случвало да правя. Хем за момче - хем за момиче :)
Може би повечето от Вас знаят, че забраниха изцяло истинските торти в детските градини, та от там тръгна и модата с хартиените.
Всъщност тортата, която Ви представям днес е за момиченце. В детската градина, която посещава, са забранени не само истинските торти, но и дребните почерпки - бонбонки, кексчета, близалки и т.н. Затова тази торта е просто като декор. Един вид - за снимка. 
И понеже тя няма да се разглобява, а ще си остане  цяла  и след снимането :)(дано), решихме да я направим "2 в 1". Така когато има празнуващ в групата, независимо момче или момиче, ще има торта - поне за снимка.
В тази връзка искам да кажа, че нищо не може да замести истинските торти. Макар да влагам цялото си старание, желание и вдъхновение, в направата на хартиените торти които Ви представям, липсата на  истинския сладкиш се усеща, и той най-вече в очите на децата. :(

А ето я и тортичката:







сряда, 18 февруари 2015 г.

Морската торта на Амелия

Здравейте сръчковки!

На вашето внимание, моята последна торта, но признавам че я поставям сред най- любимите си. Незнам защо. Наистина вложих доста време, желание и старание в направата й, но може би сантименталния момент в нея, е това което ме кара толкова да си я харесвам.
Това не е просто торта, правена по поръчка за празника на непознато за мен дете. Това е торта за едно много специално дете. Не, не, грешите, не е за моята дъщеричка. 
Правена е за друго дете, което наистина приемем като свое. Сестричката на онова очарователно синеоко съкровище, за което беше албума, който Ви показах наскоро.


Честит рожден ден, принцесо Амелия! Бъди винаги така усмихната, креативна, изобретателна и любознателна, както до сега. Опознавай широкия свят непрестанно, с огромен интерес и плам. 
(Пожела си морска торта - надявам се е получила, така както си я преставяше)


Предизвикателства, в които ще се включа:
http://cuttlebugmania.blogspot.co.uk/2015/02/down-by-sea.html -I`ve used dies from Joj crafts "Under the sea"
http://sweetstampsblog.blogspot.com/search/label/challenges
http://www.2creativechicks.com/2015/02/challenge-23-anything-goes-mid-posting_17.html
http://words2scrapby.blogspot.com/2015/02/w2sb-challenge-14-do-something-different.html



вторник, 17 февруари 2015 г.

Картичка за Баба Марта

Здравейте, сръчковки! 

Кой българин не обича прекрасния пролетен празник "Баба Марта". 
Това е един от най - хубавите ни празници. Свързва ни един с друг, орисва ни за здраве, щастие и късмет през годината. Обединява ни като народ. Всички сме плели мартенички в детските си годинини, много от нас го правим и сега.
Вдъхновена от празника, както и от едно прекрасна приказва, тази година създадох  и картичката, която мисля да подаря на дъщеричката си на първи март. 



Ще взема участие в следното предизвикателство:
http://cardsaddicted.blogspot.com/2015/02/250.html - вдъхновена от следната Приказка
http://unstampabelleschallenges.blogspot.com/2015/02/february-challenge44.html - I am from Bulgaria. The colors of our flag are white, green and red. On March 1 in Bulgaria celebrated the feast "Baba Marta". On this holiday, all Bulgarians tied hands or clothes white and red thread called "Martenitsa". Martenitsas are a symbol of health and longevity. In the card I've used the colors of the flag of Bulgaria, as well as one for martenitsa.



БАБОМАРТЕНСКА ПРИКАЗКА

Мая Дългъчева

В едно тъмно килерче, в едно плетено панерче живееха две кълбенца с пухени конченца. Първото беше бяло, бяло, сякаш в снежинки спало. Второто пък - червено, червено, сякаш в зора топено.
Бяха останали двете мъничета от чифт коледни терличета - плетени, топли, червени, избродирани с бели елени... Ала Коледа отдавна мина, стихна огънят в бумтящата камина, звъннаха капчуците, а напоследък по улуците плиснаха новини от южните страни - със следващия птичи полет пристига сияйната Пролет!
- Ами сега! - ревна едното кълбенце. - Поне да бях станало на врабченце палтенце...
- Мхм... Аз пък можех да стана шапка за някоя премръзнала жабка... - второто кимна унило, опашленце-конченце подвило...
- А напролет кой ще тръгне да се топли... - смесиха червенобели вопли.
Плакаха, хълцаха двете кълбета, додето внезапно дочуха някой наблизо да шета. Що да видят - една бабка добричка тупа, подрежда, и то - сам-самичка. И на всичко отгоре - сам-самичка се смее... А за капак - сам-самичка си пее:
Малко остава, малко остава -
слънце изгрява, март наближава!
Март месец, хора, за мене любим е,
тъй като Марта е моето име...
- Март месец баба ви празнува, посреща гости и танцува - раз-два - с парцала по стъклата, два-три - по двора със метлата... Ще дойдат внучетата скоро, ще хукнат весело по двора, та трябва да го премета от кишата и от калта... Хм, милите, освен да тичат, аз знам - подаръци обичат. Изплетох им за Коледа терличета... Сега какво - букетче от кокичета? Не, не... Подаръкът, дори и скромен, добре ще е да им стои за спомен... Каквооо, каквооо?... Я вкъщи да се върна и във килера прашен да надзърна - май две кълбенца малки там оставих и - де ми е умът! - съвсем забравих. Я, ама те били съвсем мънички - не стигат и за куклени терлички... Обаче пък конците им са здрави. От нищо нещо баба ще направи!
Като чуха това, двете кълбенца радостно ококориха оченца! В шепите на бабката се сгушиха и в гласа й кротък се заслушаха.
- А такааа - от червеното кълбенце ще направя едно момченцеее... После на бабиното юначе слагам бял пояс и бяло калпаче. Ето, от нищо и никакъв конец - какъв ален, напет хубавец!... Дар за моя внук - да бъде сит, със червени бузки и честит! А за внучката ми - да е бяла и от доброта да свети цяла, ще направя от конци момиче - нежно, беличко като кокиче. Хоп! - на плитки алени косичката, алена престилка за поличката... Пижо и Пенда ще се наричат и като внуците ми ще се обичат...
В този миг някой подвикна на двора и баба Марта - куцук! - към стобора.
Надзъртат Пижо и Пенда: съседката излязла направо боса и с плетката! Нещо говори и ръкомаха... Куп минувачи от път се спряха... Олеле-мале, какво ли става, че се надига такава врява?!
Едно врабченце с дрипави дрешки беше научило зиме човешки и на врабците с “чик-чик-чирик” преведе този сложен език: “Беда голяма! Беда голяма! Закъсала е Първата дама! Става задръстване горе в небето - вижте кервана от птичи карети... Някой да ги упъти се молят, че возят Нейно Сияние Пролет!”
Хукнаха Пижо и Пенда смело, обиколиха цялото село, а през прозорци и през огради чудеха им се стари и млади:
- Вижте ги, вижте - деца от кончета! Даже калпаче си има момчето... Отде дойдохте? Кой ви направи?
- Кой? Баба Марта, да ни е здрава!
- А накъде тъй задъхано тичате?
- Към Пролетта - със каретите, птичите, вече пристига, а пътя объркала... Кацнал да хапне край блатото щъркела, а пък Южнякът задрямал в полето... Та Пролетта се озърта в небето, иде й даже да се разплаче заради тези нехайни водачи, вее си роклята чуруличена, мята си булото от метличина - вчера кокичето я покани, а тя не знае кой път да хване... Та затова ние бързаме двамата - да доведем подобаващо дамата....
Те щъркела, преял, открили. Южняка пък, заспал, отвили. “Дий, конче!” - яхнали ги щуро, замалко да се прекатурят... Но след минутка полетели нагоре, в облаците бели!...
И така - Пролетта извадила късмет. Пристигнала, а кой се мъдрел най-отпред? Пижо и Пенда - момиченце и момченце, родени от червено и бяло кълбенце. След тях бил Щъркът с натежал тумбак, Южнякът, със зелен тревист мустак, подире им - ята, ята, ята - стотици птичета с капели от цветя....
Всички радостно благодарили, а на баба Марта й се поклонили - тъй де, зимата да си е тръгнала ехеее! - наесен, ако още се луташе Пролетта с птичата песен... А на Пижо и Пенда дали име по-кратко - мартенички им казват, че е мило и сладко. В чест на баба им Марта - тази баба-умница, с обичливо сърце и със сръчна ръчица...
Оттогава се носи като приказка вече тази истинска случка, мое малко човече - за една Баба Марта, която все прави мартенички за всички - да са живи и здрави. Да е бяло сърцето, румено - личицето, да събужда къщята звънка песен на птички, да се кичат цветята с обеци от пчелички...
Баба Марта и днес си е все тъй чевръста. Недочува тук-там, наболява я кръста, ала още усуква от свойте кълбенца бабомартенски аленобели конченца...
Ти не вярваш, така ли, ти се смееш с очички? Баба Марта ти праща, ето виж - мартенички!



сряда, 4 февруари 2015 г.

Изгрев/залез


Здравейте, сръчковки!
Да Ви покажа, моя първи опит за направата на картичка от този тип (дето чак не му и знам името).След дълго гледане на какви ли не клипчета в Youtube, за направата на такъв тип картички, реших и аз да се престраша. Да отбележа, че разполагам само с 4 цвята мастилца, затова и преливката не се получи особено. 
Гледам я и сама се чудя - тези котета залеза ли гледат, или изгрева :)



   



петък, 30 януари 2015 г.

Две открили се сърца


Здравейте, сръчковки!

Да Ви презентирам втората картичка от поредицата Св. Валентин 2015 г.
Семпла, проста и изчистена. Исках картичката да казва "откри ме сред всички други", но тъй като презентирам идеята чрез сърчица надписа стана "Сърцето ти ме откри". 
Надявам се да Ви хареса.
(Извинявам се за отвратително лошите снимки, но останах и без фотоапарат, та се наложи да снимам картичката с бутафорния си телефон :))


И за да бъде бляскава картичката, както е бляскава самата любов, поръсих обилно брокат по белите сърца, а минах с топъл ембосинг и прозрачна ембосинг пудра - червени сърчица. За да бъдат бляскави всички, но по своемо различни.


Ще споделя картичката в следните предизвикателства:






сряда, 28 януари 2015 г.

Време за любов

Здравейте сръчковки!

Нека и аз открия сезона на любовта, като Ви представя и първата си картичка за Св. Валентин.
Колежките в офиса ми напомниха че идва най -романтичния празник, и закачливо ми намигнаха да им спретна картички за любимите им мъже. Така че в следващите няколко публикации ще ви покажа какво се получи.
Прекрасното сърце ми е подарък от една прелестна млада дама от фейсбук групата за Скрапбукинг, за което много й благодаря :) Чак не ми се разделяше с него.





Ще посипя щипка романтика, в следните предизвикателства :)

Изрязания елемент заблестях с топъл ембосинг, затова и съм си харесала няколко предизвикателства на тема "блясък" :)




сряда, 21 януари 2015 г.

Един малко по - различен албум за снимки - "Албума на Стефан"

Здравейте, сръчковки!

Днес ще Ви покажа, един малко по-различен проект от стандартните ми напоследък торти.
Първия ми опит с направата на албум беше "малко" катастрофален, не че този е много по-добър. Но в този има една съществена разлика. Знаех точно за кого, и как искам да го направя.
Като цяло и този албум е изпълнен с множество несъвършенства, особено по отношение на правите линии. Тук е момента публично да обещая, че вече ще си купя тример, и то хубав тример, защото е видимо че при мен само с макетен нож и линия, нещата не се получават.
Но въпреки големия асортимент от несъвършенства в този албум, и за секунда не съм се колебала, че ще го подаря, защото е правен за едно малко прелестно съкровище. Едногодишния син на най-добрата ми приятелка, която чувствам по-близка и от сестра.
Тя е прекрасен човек, който никога не се вглежда в "опаковката", а вътрешността на подаръка. Т.е в душевността му ( ако мога така да се изразя).

Започвайки този албум знаех няколко неща - че искам да е в синьо( не само защото е за малко момченце, а защото то има най- красивите сини очи, които съм виждала), че не искам да е типично бебешки, че не искам да е строго определен за първата годинка( точно и затова страниците му не са 12), и че обезателно искам да го подаря с поне  няколко снимки. Тъй като смятам, че истинската красота на албумите за снимки, изпъква тогава когато е запълнен със снимки. 
Разбира се не исках да отнемам възможността, на мамчето сама да подбере снимките за него, но пък исках и аз да се включи. 
Затова се разходих из facebook страницата й, и си свалих няколко от най-хубавите снимки на малчо със семейството му. И за да бъде по-различен, от стандартните албуми, за да бъдат снимките, които мамчето ще добави после, истинският фокус на албума, тези които аз бях избрала трябваше да са по-ненатрапчиви. Затова обработих избраните от мен снимки на  photoshop, с цел да изглеждат като графики.
В първия момент, изглеждат някак измити в самия албум, като цяло целия албум изглежда някак еднолик, безизрасен, почти безцветен, но като че ли това беше целта ми. Да стане един  различен албум.





Дълго време се заиграх с декорацията на кориците. От всички останали ми изрезки  от вътрешните страници, нарязах квадратчета, минах ги по краищата с дистрес мастило, залепих ги едно до друго, и после ги минах на шевна машина - т.е това е първия ми пачуърк ( взаймстван  от Картишока).


Надпис е пълна трагедия - ужасТТТТ направо, бива ли да пиша толкова зле, и да направя толкова лош ембосинг, но просто нямах вече сили да го преправям, та си остана така.


Освен че съм използвала снимки тип графика за корицата, продължих така и на другите страници. Под всяка от тези малки снимчици оставих малко местенце, където се вмъкнаха малки тагчета ( т.е останалите ми квадратчета, от пачуърка за кориците), на които мамчето може да запише нещичко от себе си.









За финал, ще Ви покажа  и какво малко "разказче" от името на главния герой - рожденика, спретнах от вътрешната страна на предната корица. Идеята ми бе, по този начин да обобщим всички онези важни подробности - от раждането, през порастраването  до първия рожден ден. Написах го в по-весел тон, за да бъде по-детски.



Ще се радвам, малкия ми скромен подарък да се хареса и да усмихне, както маминка така и малкия синеочко.