вторник, 17 февруари 2015 г.

Картичка за Баба Марта

Здравейте, сръчковки! 

Кой българин не обича прекрасния пролетен празник "Баба Марта". 
Това е един от най - хубавите ни празници. Свързва ни един с друг, орисва ни за здраве, щастие и късмет през годината. Обединява ни като народ. Всички сме плели мартенички в детските си годинини, много от нас го правим и сега.
Вдъхновена от празника, както и от едно прекрасна приказва, тази година създадох  и картичката, която мисля да подаря на дъщеричката си на първи март. 



Ще взема участие в следното предизвикателство:
http://cardsaddicted.blogspot.com/2015/02/250.html - вдъхновена от следната Приказка
http://unstampabelleschallenges.blogspot.com/2015/02/february-challenge44.html - I am from Bulgaria. The colors of our flag are white, green and red. On March 1 in Bulgaria celebrated the feast "Baba Marta". On this holiday, all Bulgarians tied hands or clothes white and red thread called "Martenitsa". Martenitsas are a symbol of health and longevity. In the card I've used the colors of the flag of Bulgaria, as well as one for martenitsa.



БАБОМАРТЕНСКА ПРИКАЗКА

Мая Дългъчева

В едно тъмно килерче, в едно плетено панерче живееха две кълбенца с пухени конченца. Първото беше бяло, бяло, сякаш в снежинки спало. Второто пък - червено, червено, сякаш в зора топено.
Бяха останали двете мъничета от чифт коледни терличета - плетени, топли, червени, избродирани с бели елени... Ала Коледа отдавна мина, стихна огънят в бумтящата камина, звъннаха капчуците, а напоследък по улуците плиснаха новини от южните страни - със следващия птичи полет пристига сияйната Пролет!
- Ами сега! - ревна едното кълбенце. - Поне да бях станало на врабченце палтенце...
- Мхм... Аз пък можех да стана шапка за някоя премръзнала жабка... - второто кимна унило, опашленце-конченце подвило...
- А напролет кой ще тръгне да се топли... - смесиха червенобели вопли.
Плакаха, хълцаха двете кълбета, додето внезапно дочуха някой наблизо да шета. Що да видят - една бабка добричка тупа, подрежда, и то - сам-самичка. И на всичко отгоре - сам-самичка се смее... А за капак - сам-самичка си пее:
Малко остава, малко остава -
слънце изгрява, март наближава!
Март месец, хора, за мене любим е,
тъй като Марта е моето име...
- Март месец баба ви празнува, посреща гости и танцува - раз-два - с парцала по стъклата, два-три - по двора със метлата... Ще дойдат внучетата скоро, ще хукнат весело по двора, та трябва да го премета от кишата и от калта... Хм, милите, освен да тичат, аз знам - подаръци обичат. Изплетох им за Коледа терличета... Сега какво - букетче от кокичета? Не, не... Подаръкът, дори и скромен, добре ще е да им стои за спомен... Каквооо, каквооо?... Я вкъщи да се върна и във килера прашен да надзърна - май две кълбенца малки там оставих и - де ми е умът! - съвсем забравих. Я, ама те били съвсем мънички - не стигат и за куклени терлички... Обаче пък конците им са здрави. От нищо нещо баба ще направи!
Като чуха това, двете кълбенца радостно ококориха оченца! В шепите на бабката се сгушиха и в гласа й кротък се заслушаха.
- А такааа - от червеното кълбенце ще направя едно момченцеее... После на бабиното юначе слагам бял пояс и бяло калпаче. Ето, от нищо и никакъв конец - какъв ален, напет хубавец!... Дар за моя внук - да бъде сит, със червени бузки и честит! А за внучката ми - да е бяла и от доброта да свети цяла, ще направя от конци момиче - нежно, беличко като кокиче. Хоп! - на плитки алени косичката, алена престилка за поличката... Пижо и Пенда ще се наричат и като внуците ми ще се обичат...
В този миг някой подвикна на двора и баба Марта - куцук! - към стобора.
Надзъртат Пижо и Пенда: съседката излязла направо боса и с плетката! Нещо говори и ръкомаха... Куп минувачи от път се спряха... Олеле-мале, какво ли става, че се надига такава врява?!
Едно врабченце с дрипави дрешки беше научило зиме човешки и на врабците с “чик-чик-чирик” преведе този сложен език: “Беда голяма! Беда голяма! Закъсала е Първата дама! Става задръстване горе в небето - вижте кервана от птичи карети... Някой да ги упъти се молят, че возят Нейно Сияние Пролет!”
Хукнаха Пижо и Пенда смело, обиколиха цялото село, а през прозорци и през огради чудеха им се стари и млади:
- Вижте ги, вижте - деца от кончета! Даже калпаче си има момчето... Отде дойдохте? Кой ви направи?
- Кой? Баба Марта, да ни е здрава!
- А накъде тъй задъхано тичате?
- Към Пролетта - със каретите, птичите, вече пристига, а пътя объркала... Кацнал да хапне край блатото щъркела, а пък Южнякът задрямал в полето... Та Пролетта се озърта в небето, иде й даже да се разплаче заради тези нехайни водачи, вее си роклята чуруличена, мята си булото от метличина - вчера кокичето я покани, а тя не знае кой път да хване... Та затова ние бързаме двамата - да доведем подобаващо дамата....
Те щъркела, преял, открили. Южняка пък, заспал, отвили. “Дий, конче!” - яхнали ги щуро, замалко да се прекатурят... Но след минутка полетели нагоре, в облаците бели!...
И така - Пролетта извадила късмет. Пристигнала, а кой се мъдрел най-отпред? Пижо и Пенда - момиченце и момченце, родени от червено и бяло кълбенце. След тях бил Щъркът с натежал тумбак, Южнякът, със зелен тревист мустак, подире им - ята, ята, ята - стотици птичета с капели от цветя....
Всички радостно благодарили, а на баба Марта й се поклонили - тъй де, зимата да си е тръгнала ехеее! - наесен, ако още се луташе Пролетта с птичата песен... А на Пижо и Пенда дали име по-кратко - мартенички им казват, че е мило и сладко. В чест на баба им Марта - тази баба-умница, с обичливо сърце и със сръчна ръчица...
Оттогава се носи като приказка вече тази истинска случка, мое малко човече - за една Баба Марта, която все прави мартенички за всички - да са живи и здрави. Да е бяло сърцето, румено - личицето, да събужда къщята звънка песен на птички, да се кичат цветята с обеци от пчелички...
Баба Марта и днес си е все тъй чевръста. Недочува тук-там, наболява я кръста, ала още усуква от свойте кълбенца бабомартенски аленобели конченца...
Ти не вярваш, така ли, ти се смееш с очички? Баба Марта ти праща, ето виж - мартенички!



6 коментара:

  1. This is a lovely card and I loved learning about the tradition of your country. The colours are perfect. Thank you for sharing it with us at Unstampabelles. Wyn DT

    ОтговорИзтриване
  2. Чудесна е Бабо-Матенската ти каричка, Силве. Много ми допадна как си направила цветята.

    ОтговорИзтриване
  3. Love those flowers - how pretty are they! What an interesting bit of information too - is this s spring Festival? Lovely idea. Thanks for sharing this with us at Unstampabelles.

    ОтговорИзтриване
  4. Много хубаво мартенско букетче! Браво!
    Благодаря, че ни я показа и в Картичкофурийското предизвикателство, задавано тази седмица от Creative от Beautiful SD Art.

    ОтговорИзтриване
  5. Прекрасно бяло-червено вдъхновение! Благодаря ти за споделянето!

    ОтговорИзтриване
  6. Happy Baba Marta! I really enjoyed learning about this holiday. We could really use some Spring here! Your card is beautiful, and you've used your flag colors so well. Thank you for joining us at Unstampabelles this month! Best, CG

    ОтговорИзтриване